Подвигът на българския лесовъд
За първи път инициативата "Седмица на гората" се обявява от правителството през миналия век. Целта й е да възпитава младото поколение в обич към гората, да я съхранява и възстановява. Тази седмица честваме 90-годишнината на тази инициатива.
Седмицата на гората е отбелязана за първи път през 1925 г., на 12 април, министерството на народното просвещение съвместно с министерство на земеделието и държавните имоти с окръжно 6325/23.03.1925 г. обявяват "Седмица на гората". Това събитие става факт при един забележителен за лесовъдското образование министър на земеделието- проф. Янаки Моллов, благодарение на когото през същата тази година, отваря врати и Лесовъдния отдел при Агрономическия факултет, впоследствие Агрономо-лесовъден факултет. Това е човекът, който на дипломирането на първия випуск лесовъди през 1929 г., като Декан на факултета произнася прочувствена реч с финалните думи: "Година 1925 ще остане паметна и ще бъде записана със златни букви в историята на развитието на българското горско дело, защото събития от такава капитална важност рядко се случват в историята на народите". Идеята е още лесовъдите от всички райони на страната да се нагърбят с разяснителна дейност за значението на горите и залесяването.
Това предложение е прието и първата Седмица на гората, открита от началника на Отделението за горите и лова Илия Стоянов, е проведена от 15 до 22 април 1934 г. Всеки ден през празничната седмица слушателите на столицата имат възможност да чуят и "радио-сказки" на различни горски теми, а лесовъдите по места организират освен беседи и залесяванията. В кампанията все повече се включват изтъкнати творци на своето време.
Тази традиция се запазва и до днес и така се стигна до 90-годишнината.
Българските гори изпълняват множество икономически, екологични и социални функции от особено значение за устойчивото развитие на страната. Те са ключов фактор за формирането и поддържането на жизнена среда, като към 2015 г. заемат над 4,1 млн. ха или 37,4% от територията на България. Горите осигуряват и поддържат количеството и качеството на 85% от водния отток в страната или около 3,6 млрд. куб. м ресурс от чиста питейна вода. В тях се съхраняват над 80% от защитените растителни видове в страната, над 60% от застрашените от изчезване животински видовe, осем от дванадесетте ландшафтни комплекса. Само от 1990г. до 2013г. общата площ на горските територии се е увеличила с 407 628 ха или с 10,8 %.
Част от това огромно богатство са и Созополските гори. Те се намират на териториалния обхват на ДГС „Бургас”, ДЛС „Ропотамо”, ДГС „Ново Паничарево” и ОГП Созопол. Горите на Община Созопол се намират в източната част на Бургаска област и попадат в землищата на гр. Созопол, гр. Черноморец, с. Равадиново, с. Росен, с. Равна гора, с. Крушевец и с. Индже войвода. Релефът е разнообразен с преливане на равнинен,хълмист и нископланински. Най-високата точка е вр. Бакърлъка – 376 м н.в. намиращ се на северното разклонение на рида Странджа Босна.
Едно от големите достойнства на нашата Община е, че над 50% от площта й е заета от горски територии и увеличаването в рамките на нормите на Европейския съюз, съхранението и подобряването й са основните наши приоритети.
През последните няколко месеца се наслушахме и нагледахме на апокалиптични прогнози и картини за обезлесяването на България. С повод и без повод, журналисти, политици и всякакви общественици иронично подхвърлят и повтарят тезата за неизмеримите мащаби на ликвидиране на българските гори, като ни сравняват с Афганистан, Сахара и прочие. Стигна се до крайни решения като мораториума върху износа на необработен дървен материал. Информацията, която представиха експертите от МЗХ и ИАГ, че средните параметри на българските гори се подобряват, бяха обявени от един виден професор по математика за манипулирани. Всъщност недоверието в българските системи за информация може и да е основателно, ако съдим по избирателните правила, които са създадени с негово участие.
Казаното не означава, че няма проблеми в управлението на българските гори. Но внушенията за всесилната „дървена мафия“, която се ръководи и покровителства някъде „отгоре“ не издържат, когато се погледне наистина от „горе”. Платформата Global Forest Watch (GFW) е интерактивна за онлайн мониторинг на горите в целия свят. Идеята на създателите й е да бъде и система за предупреждение относно загубата на гори. Основното средство е предоставянето на информация, с която се дава възможност на хората навсякъде по света да управляват по-добре и да съхранят за по-дълго горските пейзажи. Global Forest Watch използва най-модерните технологии и най-точна информация за състоянието на горските масиви в целия свят, включително сигнали почти в реално време, показващи предполагаеми места на скорошната загуба на горско покритие.
GFW позволява направа на лесни и бързи анализи на загубата и възстановените гори за всеки регион или страна. Сателитните изображения на NASA, които са в основата на системата, отчитат възстановяване на гората, когато дърветата в същата достигнат поне 5 метра височина и имат подходяща за гора плътност. При анализ на горите на държавите от ЕС за периода 2001-2013 г. чрез GFW се констатира, че относителният дял на загуба на гори от площта у нас е най-малък 0,21 %. Преди нас са държави, които до скоро нямаха и един декар гори (Ирландия) или имат само плантации от бързорастящи дървесни видове (Унгария). Интересно, в коя друга положителна класация на ЕС сме в първата тройка?
Това е повод за професионално удовлетворение на лесовъдската колегия и факт, с който можем да сме горди не само в дните на Седмицата на гората `2015.
Служителите на Общинско горско предприятие и тази година си поставиха за цел да се проведат редица срещи с младото поколение от Общината, да им разкажем за българската гора, да засадим с тях няколко дръвчета, да се опитаме да съхраним тази исконна традиция.
Честит празник, колеги!
инж. Румен Илиев - директор на ОГП Созопол
Коментари
Нов коментар
« Назад към всички публикации